ВЪЗБУНТУ̀ВАМ

ВЪЗБУНТУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Подбуждам, подтиквам към бунт, вдигам на бунт; разбунтувам. Той ся бояше от мене ..; защото той мисляше, че и аз както и другите ми братя, Иван и Михаил, възбунтувам народа против него, за да отнема останалата от тейка ни корона. Д. Войников, РК, 69. Дошли са [белоградчишките първенци] най-сетне до мисъл да възбунтуват населението. Това е било годината 1849. СбНУ II, 89. Трима сърби,.., с цел да възбунтуват жителите, отишли и в Копривщица и ся разхождали в къщния двор на Тодор Лулчо Каблешков. възбунтувам се страд.

ВЪЗБУНТУ̀ВАМ СЕ несв. и св., непрех. Остар. Книж. Обикн. с предл. против, срещу. Вдигам се на бунт; разбунтувам се. Творецът го [света] е сътворил в пристъп на безумие и прав е бил сатаната, като се е възбунтувал срещу него. К. Петканов, В, 162. Моите поданици, които в продължението на осем години са привикнале вече да живеят без никакъв ред и без никакво началство, са се възбунтувале и против мене, казал Шишман и посочил към народа, който в това време стоял мирно и покорно. Л. Каравелов, Съч. V, 96. Двамата братя Асеновци се възбунтуваха и прогласиха се за царе в Търново. П. Р. Славейков, СбНУ VI, 427. Четите се възбунтували, но цели баталиони от сърбска редовна войска ги заградила и ги плашила, че ще ги застрелят. Ив. Докторов, ЗД, 140.

Списък на думите по буква