ВЪЗБУ̀НЯМ, -яш, несв.; възбу̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Възбунвам. възбуням се, възбуня се страд.
ВЪЗБУ̀НЯМ СЕ несв.; възбу̀ня се св., непрех. Остар. Възбунвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.