ВЪЗБУЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗБУЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възбуя̀, -уѝш, мин. св. възбуя̀х, св., непрех. Остар. 1. Ставам буен, почвам да лудувам, да буйствам. Между туй рибарите изведнъж захвърлиха картите и възбуяха. Един даже извади голям нож и го заби на масата. А. Страшимиров, А, 309-310.
2. За огън — изведнъж пламвам буйно, с голяма сила. От сухите съчки огънят в огнището възбуя. ● Обр. В гърдите ми възбуя предишният огън и аз на всяка цена трябваше да скрия пламъка му от очите на другите. Ст. Чилингиров, РК, 43.
3. За растителност — буйно изниквам, израствам; избуявам. ● Обр. С времето в кърджалийското му [на Индже] сърце възбуяли нови кълнове, заговорило националното му чувство. Н. Ферманджиев, РХ, 150.