ВЪЗВЕЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗВЀЖДАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възвеждам и от възвеждам се. — Въпросите не са за мястото ни в света, който ни заобикаля, а за единството на целия народ, за възвеждането му още по-напред. Й. Вълчев, СКН, 405.