ВЪЗВЕЛИЧА̀ВАМ

ВЪЗВЕЛИЧА̀ВАМ, -аш, несв.; възвелича̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и (рядко) възвелича̀я, -а̀еш, мин. св. възвелича̀х, св., прех. Книж. Величая някого или нещо прекалено много; възхвалявам. Колкото и да възвеличава българската храброст и да я поставя високо над гръцкото лукавство и безсилие, Паисий намира нещо твърде скръбно в постоянните вражди и войни между българи и гърци. Б. Пенев, НБВ, 52. Художникът, който е сътворил това дело, е един голям поет. И ние трябва да го възвеличим тук, защото за пръв път мраморът трепти и пее под ръката на един български ваятел. Худ., 1909, кн. 4, 18. — А пък всъщност, знаете ли, че той яздеше възседнал бял кон, загърнат в пурпурна мантия, а зад него блестяха сабите на царска свита, ечаха медни тръби и хиляди гърла цепеха въздуха: — Слава! Слава вовеки! Ти възвеличи племето си! Г. Райчев, Избр. съч. II, 142. Католическите богослови утвърждават, че даже бракът не оправдава любовта към жената; поетите пък,.., излезли такива пакостници, че възвеличили и обоготворили свободната любов. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 78. възвеличавам се, възвелича се и възвеличая се страд. — Старият Мохамед Кюпрюли, да бъде свята паметта му, забрани кафето, ала синът му, сегашният велик везир, Ахмед Кюпрюли, да се възвеличи името му, отново позволи на правоверните да го пият. А. Дончев, ВР, 43.

ВЪЗВЕЛИЧА̀ВАМ СЕ несв.; възвелича̀ се и (рядко) възвелича̀я се св., непрех. Книж. Ставам прославен, прочут поради достойнствата си. А те [книжници и мъдреци], като помислили малко, рекли на царя:"На това място, дето седиш сега, ще се издигне град и ще се нарече Цариград, и ще се прослави, и ще се възвеличи из цялата вселена повече от всички други градове." Ст. Загорчинов, ДП, 467.

Списък на думите по буква