ВЪЗВЕСЕЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗВЕСЕЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възвеселя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж.
Развеселявам. И тогава ще се покачим с тебе на моста в Будапеща, ще се прегърнем, ще разперим кървавоогнени крила и сатанински радостна гръмотевица ще възвесели нашата братска Маджарска земя! Ал. Константинов, Съч. I, 14. — Драги знакоми, вашето дружество мя възвесели крайно. Д. Войников, РК, 99-100. възвеселявам се, възвеселя се страд.
ВЪЗВЕСЕЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; възвеселя̀ се св., непрех. Остар. Книж. Развеселявам се.