ВЪЗВЕСТИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗВЕСТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Ритор. Лице, което носи, е носител на нова важна или тържествена вест;известител. Паисий не е като Петрарка възвестител на една целна система от нови идеи, желания и чувства на един нов мироглед. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 78. Полустолетйе веч минава, / а все по-жив си, Ботьов, ти — / .. / Ти наш си брат, водач, учител, / и наш закрилник всемогъщ, / балканският Йоан Кръстител, / на нов Месия възвестител, / със дух клокочещ, вездесъщ... Д. Полянов, Избр. ст, 44.