ВЪЗВЀСТНИК, мн. -ци, м. Индив. Предвестник. Радостта на освободените и новото поприще за работа, що се отваря пред погледа му като втурване на пролетен вятър, възвестник на нови дни, измитат из душата му праха на миналото. П. П. Славейков, Събр. съч. IV (1), 98.