ВЪЗВИСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗВИСЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възвися като прил. Книж. 1. Който е издигнат в духовно, в нравствено отношение; извисен. Без друго Шилер е имал и други вдъхновени изпълнители на нравствено възвисените личности, които е съз‑

дал, но едва ли тия личности са били осенявани с по-голяма чистота и искреност. Н. Лилиев, Съч. III, 372. А в дъното [на изложбената зала] е Рембранд — "Стара жена мери злато". Потъмняла е голямата картина... Но мекият поглед на старицата е насочен някъде отвъд везните и кроткото движение е отмерено с такава хармония,.., че зрителят може само да мълчи, задъхан, възхитен, възвисен. ЛФ, 1958, 38, 3. Душата ми се озари от благородно сияние. Усещах се възвисен. Ив. Остриков, СБ, 62.

2. Който е свързан с високи нравствени подбуди, в който има или се влага силен стремеж за постигане на нещо полезно, добро. В това представление диша протестът на великия хуманист против живота, който осакатява и принизява,.., диша страстната му любов и жажда към пълноценния красив живот, към благородния възвисен труд. Г. Гочев, Т, 1954, кн. 3, 24.