ВЪЗВИСЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗВИСЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на възвисен; извисеност. Нравствената чистота, поетична възвисеност, романтична печал и борческа воля на Щастливеца ще вълнуват толкова години след неговата смърт бедния младеж от плевенските села, който свири на флейта и рисува карикатури. Е. Каранфилов, Б III, 121. Възвисеност на чувствата.