ВЪЗВИСЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗВЍСЯМ, -яш, несв. (остар.); възвися̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. Възвисявам. За нас най-свидното е сбрано в тая реч: / лъч, слово, помисъл, въздишка, плуг и меч / и всичко корен що е вбило во земята, / да ни со своя ръст възвися и душата. П. П. Славейков, СбМис, 1910, кн. 5, 38-39. възвисям се, възвися се страд.

ВЪЗВЍСЯМ СЕ несв. (остар.); възвися̀ се св., непрех. Книж. Възвисявам се.