ВЪЗВИШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗВИШЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд от възвиша като прил. Остар. Книж. Който се намира нависоко, на голяма височина от основата и околната среда; висок. Освен дето цели четири часа се дивихме на водопадите, но нашият трен,.., спря се насред пътя на едно възвишено място.. и там пътниците слязоха от вагоните и още пет минути се наслаждаваха от величествената картина. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 58. Желала бих да бъда аз жена / на вихъра — над тъмните скали, / там да живея,.. / .. / Царица горда, волна ще съм аз, / на своя трон сияен, възвишен — / под мен там долу тъмний свят / и само вечните звезди над мен. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 158. Придворните лекари препоръчали възвишена местност със здрав въздух и добра вода. ЛН, 1927, бр. 10, 2. Сичките по-възвишени голи баири около селото бяха почернели от неприятелска войска. З. Стоянов, ЗБВ II, 168. Реката Ориноко се влива в океана в околността на острова Тринидат с таквоз силно стремление, щото произвожда безмерно възвишени вълни. П. Кисимов, ОА I (превод), 106.
ВЪЗВЍШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се издига над обикновеното със своите нравствени и духовни качества. Окото на Кондарев го гледаше спокойно и твърдо. — Вие ме гледате от някакъв друг, възвишен свят. Подготвили сте се, а? Напразно. Ем. Станев, ИК III и IV, 543. Съгласен съм, че има физическа основа. Но все пак истинската любов е нещо възвишено, родствено на духа. Й. Йовков, Разк. I, 200. Така се развива тоя роман за една неземна страст,.., лъч небесна, озарила една възвишена душа. К. Величков, ПССъч. I, 318. Дух възвишен, благороден, / дух залюбен в красотата, / син велик на края роден / по сърцето, по делата. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 146. Тази книга на този възвишен мислител произведе твърде живо впечатление в Англия и в Съединените държави. Ч, 1870, бр. 1, 26.
2. За чувства, мисли, отношения, прояви, творби и под. — който стои над обикновеното и изразява ценни духовни и нравствени качества или е свързан с тях. Каква горда красота, какво възвишено достойнство има всеки човек, който спокойно и безстрашно отива срещу самата смърт! Й. Йовков, Разк. II, 138. Само тая възвишена вяра в светостта на делото, на което служеше, обяснява умишлените или искрени уверения на тая честна душа. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 40. Животът на човека и на обществото трябва да бъде движен от един възвишен идеал, от висока нравствена дисциплина. Г.
Константинов, ПР, 50. Никога не е било по-очевидно, че духът на войската зависи от пламъка на една идея,.., от стремежа към една възвишена цел. М. Кремен, РЯ, 248. Величието на духа на Левски е в неговата възвишена простота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 369. Зад нас гръмна една камбана, след нея зазвучаха и други няколко камбани с разни тонове, но така скомбинирани, щото образуваха една възвишена, трогателна божествена песен. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 48. Възвишено изкуство. Възвишена любов. Възвишена жертва. Възвишени чувства. Възвишени стремежи.
3. Като същ. възвишеното ср. а) Това, което се издига, извисява над обикновеното със своите нравствени и духовни качества. — Човекът затова е човек, да живее с бъдещето, с възвишеното... Кр. Григоров, Р, 98. Животът на героя на тази трагедия е богат и разнообразен. Той представлява постоянния стремеж към по-възвишеното и по-далечното. Б. Шивачев, Съч. I, 138. Аз май се разбъбрих повече за мен и за моите сиви и твърде далеч от възвишеното занимания. П. Незнакомов, ЖВ, 34. Природата на детската душа е такава, че .. много лесно се ентусиазира от прекрасното и възвишеното. НК, 1958, бр. 6, 3. б) Изк. Естетическа категория, характеризираща явления в действителността и изкуството, в която се разкрива грандиозност на възможностите и безкрайност на перспективите на развитие.