ВЪЗВИШЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗВЍШЕНО нареч. Книж. По такъв начин, че да издигне някого над всекидневното, обикновеното и да го изпълни с високи нравствени подбуди. Величков говореше постоянно възвишено, благородно. Б. Вазов, СбЦГМГ, 214. Аз чувствувам, че лицето ми има важно и съсредоточено изражение. Не може и да бъде иначе, когато човек се готви да посети някаква бележитост, която буди комай религиозен екстаз и настройва душата възвишено... Стр. Кринчев, ЗР, 369.