ВЪЗВИШЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗВИШЀНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Остар. Книж. Възвишение (в 1 и 2 знач.). Вие захващате да мечтаете за балканските зелени гори с техните прохладни върхове и с бистрите и бързите речици и потоци, или за доспатските възвишености с техните елхови гори, из които ехти пение от безконечно множество птици! Л. Каравелов, Съч. VIII, 106. Къде изгрев слънце, като се изкачиха на една възвишеност, обърнаха се да видят идат ли бежанци отзад. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 32. Из съхранившите се досега древни индийски поеми са види, че индийците някога си са населяле възвишеността Памера, — която е най-високата местност на земното кълбо. Знан., 1875, бр. 12, 180. Платихме по 25 цента и влизаме в един голям салон, около който са издигнати естради; на тези възвишености са наредени масички и при всяка маса седи по една "хубавица". Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 45.

ВЪЗВЍШЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от възвѝшен. — Подир седем години тая жена носи още траур за мъжа си. Това на наш, поетически език се нарича любов, душевна възвишеност .. Може да е глупаво, но е възвишено. Ив. Вазов, Съч. Х, 84. Изящността на формата е така необходима в поезията, както и възвишеността и богатството на мислите и чувствата, които трябва да изражава. К. Величков, ПССъч. VIII, 36.