ВЪЗВОДЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗВО̀ДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. 1. Възвеждам; възвождам. В ово време архиепископ българский бил независим (..) що събор българских епископов го избирал изсред себе си и що, с утвърждение българскаго царя, го възводил на архиепископский чин и престол. БКн, 1859, кн. 1, 154. Постепенно [представите] възводят нашето мислене на по-висок степен за развитие. Й. Груев, КЛ (превод), 16.

2. Отнасям. Историографията обикновено възводи християнството на българете кам кръщението на цар Бориса-Михаила. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 70.

— Друга форма: возво̀дя.