ВЪЗГЛА̀ВЕ

ВЪЗГЛА̀ВЕ, мн. -та, ср. Диал. Възглавница. И по-късно, когато той се успокои и изнурен от огъня се отпусна като мъртвец върху възглавето, аз погалих неговата бледа костелива ръка. П. Спасов, ГЛЗЗ, 66. Велко бе влязъл да си подреди едно и друго, че тук, в окопа, повечето от въстаниците и спяха нощно време; той остави там торбата си, гуната си, донесе си и един камък за седене, пък и за възглаве. Д. Талев, И, 557. Пристигна свещеникът. Той приближи, седна на стола до възглавето и се вгледа. "Та той е умрял, господи!" — помисли. Г. Караславов, Избр. съч. I, 96. "Йоване ле, синане ле, / .., / вдигни главе от възглаве, / ..; / Че си мине бела Рада. Нар. пес., СбНУ ХХХI, 192. — Рабинче, Рабинче, нине, / защо болна лежиш, / болна на възглаве? Нар. пес., СбВСтТ, 1059.

Глава и възглаве. Диал. Много близки, неразделни приятели.

— Друга форма: возгла̀ве.

Списък на думите по буква