ВЪЗГЛАВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗГЛА̀ВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Възглавница. — Раксине! Двайсет златици ще наброиш на отеца за приношението му и пет за манастира ще изпроводиш още днеска! А книгата да ми се сложи на леглото до възглавието! Ст. Загорчинов, ДП, 372. Той изведнъж се почувствува като човек, който е копнял да сложи уморената си глава на меко възглавие, а му подлагат блестящ, но студен и твърд мраморен къс. Д. Ангелов, ЖС, 599. На единия пат — постилки и възглавие и гаче в тия постилки доскоро е лежал човек и главата му е оставила тежестта си връз възглавието. П. Спасов, ГЛЗЗ, 62-63. Ала напразно — няма сън; / .. / Възглавието — камък същи, / леглото тръне и коприва. П. К. Яворов, Съч. I, 49. Всичките ни спални, край възглавието на постелката са снабдени с телефон и с неговата помощ всякой .. може да има на разположението си музика, съответствующа на неговото настроение. ССГ (превод), 74.