ВЪЗГЛАВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗГЛА̀ВКА ж. 1. Малка възглавница; възглавничка. Мадам Тодорка много обичаше своето кученце, което жестоко страдаше в малкото си креватче, изтегнато на пухената си възглавка. Хр. Смирненски, Съч. III, 95. Вътре елегантна преградка делеше витрината на две топли гнезда, постлани с кадифяни възглавки. К. Константинов, ПЗ, 134. Завивките изритала с крачката, / възглавката прегърнала с ръце, / лежи до мене на кревата, / разхвърляла се, мойта дъщеричка. Д. Методиев, ШТ, 66.

2. Диал. Възглавница (в 1 знач.). След малко Боян донесе възглавка, чаршаф и одеяло, помогна на госта да си постели и му пожела лека нощ. Ем. Манов, ДСР, 357. И Костадинка бе дочула конския тропот и дивите викове, но продължаваше да седи полусвита в единия край на леглото, заровила лице във възглавката. А. Христофоров, А, 30. Родителите на момата дават на дъще‑

ря си, освен дрехите, в града: постелки .. покривки .. чаршафи, възглавки. С. Бобчев, Н, 1883-1884, кн. 3-4, 354. Че лежал Милан, че болял / цали ми девят години. / Девят постилки изгнили / и девят пасри възглавки. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 145.