ВЪЗГЛА̀ВНИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от възглавница (в 1 и 2 знач.); възглавничка. Постилката и възглавничето, на които спи детето, не бива да ся тъпчат с вълна, а да ся напълнят най-добре с конски козини или с мягки листа от царевица. Лет., 1871, 124.