ВЪЗГЛЕД —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ЗГЛЕД м. Мнение, разбиране, възприето от някого, по даден въпрос или върху нещо; гледище, становище. Не ви ли се струва, че човек трябва поне отчасти да действува съгласно възгледите си? Ем. Манов, БГ, 135. Неофит ни удивлява със забележително нови възгледи, противоречащи на духа на черквата. Ив. Вазов, Съч. ХV, 30. Различният социален състав на тази група определя и различията във възгледите на младите. Ив. Унджиев, ВЛ, 106. Тя .. е съгласна да се омъжи за него, защото вижда в него добър и любезен другар, който споделя възгледите ѝ за живота. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 58. — На едно място [в писмото] си изтърсила, че съм човек с консервативни възгледи. За твое сведение възгледите ми са прогресивни и това е написано в характеристиката ми. Й. Попов, ББ, 38. Познавам възгледите Ваши. / Аз зная, че войната Ви не плаши. К. Христов, ЧБ, 168. Прогресивни възпитателни възгледи. Остарели възгледи. △ Притежава широта на възгледите.

— Друга (остар.) форма: въ̀згляд.