ВЪЗГЛУ̀Х

ВЪЗГЛУ̀Х, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който слабо чува, който недочува; глуховат. Възглух старец.

2. За звук, глас, шум — който е малко глух; глуховат. — Кажи какво знаеш! Възглух, неумолим глас, от който свидетелят преглъща. Ст. Сивриев, ЗСБ, 114. — Седнете! — дойде до ушите ми гласът на девойката, възглух, строг и заповеден. ВН, 1960, бр. 2659, 4.

Списък на думите по буква