ВЪЗГОРДЯ̀ВАМ

ВЪЗГОРДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възгордѐя, -ѐеш, мин. св. възгордя̀х, прич. мин. св. деят. възгордя̀л, -а, -о, мн. възгордѐли, прич. мин. страд. възгордя̀н, -а, -о, мн. възгордѐни и (остар.) възгордя̀, -ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Ставам причина някой да започне да се гордее, да стане горделив, надменен. — Юнак си ти! — потупа го вуйчото по гърба. — Така трябва. Тази похвала възгордя и развълнува Ленка. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 220. На дяда Стоилка потрепераха устните: споменът за младини, когато той насила отведе хаджи Джонкочорбаджиевата гласена снаха го възгордя сега. А. Страшимиров, ЕД, 59. Хорски хвали често ни възгордяват / и от ум ни само вадят. У, 1870, бр. 2, 29. възгордявам се, възгордея се и възгордя се страд.

ВЪЗГОРДЯ̀ВАМ СЕ несв.; възгордѐя се и (остар.) възгордя̀ се св. непрех. Започвам да се гордея, ставам горделив, надменен. Много си е вирнал главата .. Чакай, бе приятелю, какво си се възгордял. Й. Йовков, А, 58. Като се ожени за хаджи Серафимовата внука и облече градски дрехи, Стоян Глаушев се възгордя малко. Д. Талев, ЖС, 83. Измина година, втора, клиентелата на Златков растеше, а той хич не се възгордяваше. Напротив, още повече тичаше. Н. Каралиева, Н, 44. За щастие нищо не ми попречи и аз гълтах книга след книга, за да бъда възнаграден с една похвала, от която би се възгордял и граф Толстой. К. Георгиев, ВБВЛ, 31. Колкото повече виждах, че хората се чудят и удивляват, толкоз повече са надувах и възгордявах. Ч, 1875, бр. 8, 369. Лекар Менекрат, дотолко бе са възгордил, че наричаше себе си бог. П. Р. Славейков, СК, 111.

Списък на думите по буква