ВЪЗГОРДЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗГОРДЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възгордявам и от възгордявам се. — Аз винаги съм презирал възгордяването и горделивците. А. Гуляшки, ЗР, 97. "Да, трябва да бъда по-внимателна с него .. Така се случи по-рано със Здравко. Все същото възгордяване. Може би прекалихме с похвалите, да..." Цв. Ангелов, ЧД, 207.