ВЪЗГОРЧЍВО

ВЪЗГОРЧЍВО. Нареч. от възгорчив. В зачервената печка горяха дъбови пънове и миришеше възгорчиво на есенна гора. Д. Вълев, З, 23-24. От този бонбон ми стана възгорчиво в устата.

Списък на думите по буква