ВЪЗГРО̀ЗНИЧЪК

ВЪЗГРО̀ЗНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възгрозен; грозноватичък. Борис си представи акварелното ѝ, бледно и възгрозничко лице, слабото тяло и дългия, стегнат в кръста пеньоар от тежка розова коприна, с който ходеше из къщи. Д. Димов, Т, 140. Босилко, мъжът ѝ, беше слабоват, възгрозничък, с дълъг като дръжка на тесла нос, голобрад. Кр. Григоров, ПЧ, 102.

Списък на думите по буква