ВЪЗГРУ̀БИЧЪК

ВЪЗГРУ̀БИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възгруб; грубоватичък. На ниското трикрако столче седеше мъж .. Ръцете и краката изглеждаха малко къси за това силно и набито тяло, лицето му бе възгрубичко и вече нарязано от бръчки. П. Вежинов, ДБ, 12. Беше възгрубичка млада жена с някакъв белег на лицето, който ѝ придаваше още по-жесток вид. Н. Стефанова, ОС, 44. И чукът .. е възгрубичък и тежък, но с неговата помощ родопските майстори са строили чардаклия конаци, кубелия храмове, яки каменни мостове. Н. Хайтов, ШГ, 110.

Списък на думите по буква