ВЪЗГЪ̀РБАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от възгърбав. Един възгърбавичък мъж с посивяла коса .. и с кожена престилка до коленете си тутакси стана от сандъчето, на което седеше, и го побутна с ръка: — Тук ще ти е по-удобно. А. Гуляшки, Л, 490.