ВЪЗДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДА̀ВАМ, -аш, несв.; възда̀м, въздадѐш, мин. св. възда̀дох, прич. мин. св. деят. възда̀л, прич. мин. страд. възда̀ден, св., прех. 1. Книж. Отдавам някому това, което заслужава (почит, възхвала, чест, справедливост и под.). Днес почти сичкият славянски мир празнува деня 11 майя и днес секи славянин въздава чест и хвала на двамата наши солунски братия Кирила и Методия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 185. Можех да се считам поласкан от честта, която ми въздаваха, ако да беше заслужена от мене. К. Величков, ПССъч. I, 56. Теофилакт има съзнание, че не бива и докрай да се заличава миналото на българската църква .. И затова с широка ръка той въздава възхвала на княз Борис и неговия пратеник болярина Таридин, които откриват мощите, издигат им храм и им отделят нарочен клир. Н. Драгова, КО, 151. Човек помни и съдията, който го е съдил, и човека, който му е помогнал. Ако му е въздал правда, ще го помни с добро. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 417. Нека бъдем справедливи, нека въздадем божието Богу и кесаревото кесарю! БР, 1931, кн. 8-9, 280. Един човек цял живот си редеше лозето, а друг изпращаше стрели в гърба му .. Когато събра цял наръч, отиде при

съдията. Рече му: — Ето ти стрелите от гърба ми извадени. Ти знаеш у кого е лъкът, въздай му по право! Хр. Пелитев, ПЕБ, 25.

2. Остар. Давам някому повече от определеното, уговореното. Тоя портрет толкова му легна на сръце, чтото той въздаде Джемсу въз одуманата заплата еще 30 пятака. Й. Груев, СП (превод), 122.

3. Остар. Връщам някому ресто; възвръщам (Н. Геров, РБЯ). Въздай ми от жлътицата пят гроша. Н. Геров, РБЯ I, 183. въздавам се, въздам се страд. Бърнс, Гете, Хайне, Беранже, Петьофи и др. истински певци не биха заслужили високата чест, която им се въздава от потомството, ако в песните си не биха били откровители на своя роден, национален дух. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 48.

— Друга (остар. книж.) форма: возда̀вам.