ВЪЗДАЯНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДАЯ̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възнаграждение, отплата, възмездие. С такова добро той не само добива почет, вечна слава и благодарност от своите братя, нъ с тия братолюбиви работи той угождава и Богу и умира със светли надежди, че ще получи от него прилично въздаяние. ЦВ, 1857, бр. 333, 155. Понятията им за задгробния живот и за въздаянието секиму по заслугите били доста смутни. Н. Михайловски, ВИ (превод), 70.

— Друга форма: воздая̀ние.