ВЪЗДВИГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДВЍГАМ, -аш, несв.; въздвѝгна, ‑еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. въздвѝгнат, св., прех. Остар. Книж. Въздигам. Асен е струвал и много добродетелни и богоугодни дела: той въздвигнал много черкви, училища и манастири. Д. Войников, КБИ, 133. Преди да изнамерят человеците изкуството да оставят вечни чрез писмото разните достопамятни случки, за спомен посаждали дръвя, въздвигали неизработени жъртвеници или купове камени. П. Р. Славейков, СК, 1852, 48. Той [трудът] подобрява и въздвига чловека. Й. Груев, СП (превод), 125. Богът на бащите ни, който избра и възвиси нашия народ, като въздвигна от Давидовото потомство, по обещанието си пред Израиля, спасителя Исуса. Д. Душанов, ИПЧ, 12. въздвигам се, въздвигна се страд.

ВЪЗДВЍГАМ СЕ несв.; въздвѝгна се св., непрех. Остар. Книж. Въздигам се. Ако той [пътникът] пристъпя нанапред кам север, вижда Полярната звезда да ся въздвига по-више отгоре на оризонта. Ив. Богоров, КГ, 6. Но наскоро след платейский бой [Македонското царство] пак си придобило независимост и зело малко по малко да ся въздвига. ВИ, 37.

— Други форми: възвдѝгам и воздвѝгам.