ВЪЗДЕБЀЛИЧЪК

ВЪЗДЕБЀЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от въздебел. До тях две госпожи, една млада .. и хубавица, .. и възрастна въздебеличка жена приказваха. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 142. Върху каменните стъпала бяха наложени напреки дъски и по тях вкарваха в големия салон цял ескадрон ко‑

не, под победоносно тържествующата команда на един въздебеличък офицер. Ал. Константинов, Съч. I, 147. И майсторът, който ги води, не е по-долу от калфите — въздебеличък и як. Н. Хайтов, Х, 109.

Списък на думите по буква