ВЪЗДИШАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДЍШАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въздишам. Обливаше възглавницата си със сълзи и изпущаше въздишания. П. Р. Славейков, ЦП I, 19. Мор, мане, мор, мила мане! / Носих го, мане, топих го, / че ми венчето улете, / от моминско завиждане, / от ергенско въздишане. Нар. пес., СбГЯ, 159. Едни ся скривали в дълбоки места, а друзи влизали в големи реки с по една пробита тръст в устата си за въздишане и потаяли ся там, доде дойдат неприятелете. Д. Войников, КБИ, 16.