ВЪЗДУХОНОСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДУХОНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Спец. Който съдържа въздух. Изпълнена е [почвата] с многобройни въздухоносни празнини, през които се извършва постоянен кръговрат на въздуха. Хр. Дилов и др., РВ, 7. Тези корени се състоят главно от въздухоносна тъкан и благодарение на това успешно снабдяват с кислород намиращите се в тинята части от кореновата система. Ст. Драганов, ФБР, 24. По време на цъфтеж торбичките [на шишарката] се разпукват и от тях се посипва сярножълт цветен прашец.. Всяко прашниково зърно е снабдено отстрани с две въздухоносни мехурчета, които го правят по-леко. Бтн VI кл, 104. У птиците при летене въздухът изпълва.. сложно разклонения бял дроб и съединените с него тънкостенни въздухоносни мехури, разположени между органите на тялото. ОБиол. Х кл, 38. Въздухоносно пространство.

2. Анат. През който преминава въздух за тялото; дихателен. Дихателната система се състои от следните части: 1) горни въздухоносни (дихателни) пътища — носна кухина, носоглътка, гръклян. М. Василев и др., ВБ, 31. Наименованието артерия, буквално преведено, означава въздухоносна тръба, което отразява схващането на древните анатоми. А. Гюровски, АЧ, 71. Дишането чрез трахеи, които представляват въздухоносни каналчета, е характерно за животни с дребно, покрито с непропусклива обвивка тяло, изразходващи много енергия. ОБиол. Х кл, 37.