ВЪЗДУХООБРАЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДУХООБРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. ‑зни, прил. Книж. Който има вид и свойства на въздух, на газ; газообразен. Веществата биват твърди, течни и въздухообразни или газове. Хим. VII кл, 1950, 14. За разлика от останалите газове във въздуха само водните пари при естествени условия могат да преминават от въздухообразно в течно и твърдо състояние. Геогр. VIII кл, 22. Земята е обиколена отсъде с въздухообразно тяло и то ся простира много високо над нея. Н. Геров, ИФ, 126. Нъ главните вещества на храната са три въздухообразни тела: азот, кислород и водород. Ч, 1872, бр. 13, 570.