ВЪЗДУХООХЛАДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. ‑и, м. Техн. Устройство за охлаждане на въздух, използвано в хладилната техника, в климатични и др. инсталации. Охлаждането на въздуха може да се извърши с повърхностни или мокри въздухоохладители. Й. Вучев и др., О, 175.