ВЪЗДУШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗДУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е от въздух, който се образува от въздух. Слабото въздушно течение, което идеше от планината, подухна пак и боровете зашумолиха тихо. Д. Димов, Т, 80. Първата въздушна вълна се блъсна в ханчето, дигна от шосето голям облак прах и го отвя насреща в гората. Ем. Станев, ИК I и II, 10. Към брега водата бе обрасла с бледозелен жабуняк, наръсен с хиляди въздушни мехурчета. П. Бобев, ГЕ, 24. В тази малка книга се разказва за въздушната обвивка на Земята — атмосферата. М. Беляков, А (превод), 3. Въздушен слой. Въздушен поток. Въздушна среда. Въздушна струя. Въздушно налягане. Въздушно съпротивление. Въздушни маси. Въздушни трептения. Въздушна циркулация.
2. Който става, се извършва, се осъществява по или във въздуха. Големият взе участие в епичните въздушни боеве през ония дни, когато немците загубиха страшно много самолети и очистиха въздуха над Кубан. А. Каралийчев, НЗ, 72. На 9 май 1947 г. бяха открити първите у нас редовни въздушни пътнически линии. ОФ, 1950, бр. 1715, 2. Тук трябва да кажа, че румъните имат доста самолетни линии, не само външни, но и вътрешни. Всички по-големи, по-далечни центрове са свързани с въздушни съобщения. Г. Белев, КИР, 15. Въздушен превоз. Въздушен рейс. Въздушен транспорт. Въздушна поща. Въздушна бомбардировка. Въздушен десант. Въздушно нападение. // Който действа в пространството над земната повърхност, във въздуха. Въздушен флот. Въздушна артилерия. Въздушни войски.
3. За летателен апарат — който се движи, лети в пространството над земната повърхност, във въздуха. Летим над Атлантическия океан.. Тук над океана вечерната дрезгавина не пада като в планината. След залеза — веднага мрак. Нашият въздушен кораб се обля в електрическа светлина. Г. Белев, КВА, 40. Изкачихме се на авиоплощадката и взехме въздушно такси. П. Вежинов, СП, 150. На отсрещната стена се открои със синкавата си светлина широк стереотелевизионен екран. Виждаше се градът.. Зданията се уголемяваха,.., огромен въздушен влак прошумя встрани. С. Славчев, ЖББ, 5-6.
4. Който се отнася до войски, които действат във въздуха. Във въздушната школа току-що бяха постъпили на обучение първите школници-летци. А. Станоев, П, 7. — Разузнаване извършихте ли? — запита Янко. — Да. Обектът е сериозен. Селото се намира на седем-осем километра от Казанлък, където има силен въздушен гарнизон. К. Ламбрев, СП, 123.
5. Който е разположен над земната повърхност изцяло или в по-голямата си част, като само на отделни места се допира до нея. Наблизо се виждаха сивите колони на музея и синята ограда на бившия дворец, съединени със съседното здание чрез въздушен закрит мост, който се простираше над самия канал на река Мойка. М. Марчевски, П, 99. В тропическите гори има растения, които образуват въздушни, дихателни или подпорни корени. Въздушните и дихателните корени служат за приемане на влага и кислород от въздуха. Бтн. VI кл, 29. Главната [електрическа] линия свързва сградата .. с уличната мрежа. Тя може да бъде подземна или въздушна. Ел ХI кл, 1965, 48. Въздушен релсов път. Въздушни електропроводи.
6. Спец. Който действа с помощта на въздух (обикновен, сгъстен или разреден) или се осъществява чрез него. Крум вече е сковал етажерките. Понякога той кара работниците да издухват с въздушния пистолет праха от прозореца, за да диша цветето по-добре. ВН, 1962, бр. 3272, 4. В колите на богатите хора също има монтирани въздушни охладители, които поддържат ниска температура вътре дори при най-голямата горещина навън. В. Темков, И, 8. Когато завиеше въздушната сирена, всички хора побягваха като луди. Въздушен кран. Въздушен крик. Въздушен термометър. Въздушен чук. Въздушна преса. Въздушна пушка. Въздушно отопление. Въздушно охлаждане.
7. Прен. Който е лек и ефирен като въздуха. Изведнъж нещо въздушно, леко, студено докосна бузата му. — Сняг! А. Гуляшки, МТС, 265. Всичките.. бяха прекрасно облечени -.., жените в леки деликатни летни костюми, а момите повечето в бели.. дрехи,.., в деколте, покрито с прозрачна въздушна материя. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 62. Момиче скачаше на въже, и
коси / като от злато и въздушна рокля бяла / подхвъркват. К. Христов, ЧБ, 47.
◊ Въздушен газ. Техн. Продукт на газификация на твърди горива, получаван в газгенератори при взаимодействието на нажеженото гориво с въздуха. Въздушен маяк. Спец. Светлинно, радиолокационно и под. съоръжение, което се използва в авиацията за ориентиране на летящите самолети нощем или при липса на видимост. Въздушна баня (процедура). Излагане на голо човешко тяло на въздействието на въздуха на открито с цел да се закали. Досега се използваше откритият гьол и баните бяха едновременно водни, слънчеви и въздушни. П. Делирадев, В, 149. Въздушна възглавница. Спец. 1. Въздушен слой с повишено налягане, който създава граничен слой между две триещи се повърхнини. Такова движение почти без триене е така нареченото движение на въздушна възглавница. Физ. VIII кл, 1980, 79. 2. Въздухът, проникнал в тръбопровод (поради техническа неизправност), който затруднява правилната циркулация на водата. Въздушна крепост. Воен. Голям боен самолет — бомбардировач (през Втората световна война). Не бях го виждал три-четири месеца — откакто въздушните крепости почнаха да рушат и палят града, та всичко живо се разбяга — кое накъде види. О. Василев, ЖБ, 136. Въздушна линия. 1. Мислена линия, прокарана по въздуха, между две точки. От Мезаргидик до скалистия Малък Персенк е нищо разстояние — едва километър по въздушна линия. Н. Хайтов, ПП, 76. 2. Съоръжение за пренасяне на товари и пътници над земята, състоящо се от едно или повече опънати стоманени въжета, по които се движат окачени вагонетки или кабинки; въжена линия. Слънцето възлиза над цеховите покриви, над бетонните кули, над въздушната линия, по която се плъзгат вагонетки. А. Каралийчев, ТР, 40. Всеки миг по въздушните линии / вагонетки със руди летят... О. Орлинов, П, 89. Въздушна тревога. Сигнал за опасност от въздушно нападение. Непрекъснатите въздушни тревоги и няколкото бомбардировки изплашиха гражданите. Д. Кисьов, Щ, 39. Въздушна яма. Въздушно пространство, различно по температура и гъстота от околния въздух, причиняващо смущения в движенията на летателните апарати. Понякога самолет, летящ на неголяма височина, попада в така наречените "въздушни ями". В тях самолетът губи опора и започва да пропада, докато не бъде отново издигнат от летеца. СбЗФ, 57. Въздушни стаици. Остар. Книж. Белодробни мехурчета; алвеоли. Въглекислотата излиза из кръвта, преминува през кожиците на кръвоносните жили и на въздушните стаици, та ся размесва с въздуха в стаиците и като издишаме, въглекислотата ся изпъжда из тялото навън. НКАФ (превод), 76.
> Въздушни кули. Книж. Нереални мечти; фантазии, фантазьорство. Златните сънища, въздушните кули за малко време занимават ума на человека с очарователни въображения. Ст. Ботьов, К (превод), 17. Градя (строя, вдигам) въздушни кули. Книж. Създавам си нереални, неосъществими планове; въобразявам си, фантазирам. Когато няма интимна компания, такова уединение ми по̀ допада. Гениални мисли ми идат тогава и градя най-смелите въздушни кули. Н. Попфилипов, РЛ, 136-137. Твоят ум млади ще да загони / туй, що край няма, що се не стига / и в непознати нам небосклони / кули въздушни той ще да вдига. Ив. Вазов, Съч. I, 127-128.
— Друга (остар. книж.) форма: возду̀шен.