ВЪЗДЪРЖАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗДЪРЖА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до въздържател и до въздържателство. Останал си бях все такъв заклет въздържател. Пък и язвата.. в случая се яви добър съюзник, не ми позволи да изневеря на въздържателния си идеал... А. Станоев, П, 54. — Я угаси цигарата — сопна се председателят, който беше някогашен касиер на въздържателното дружество. Ст. Даскалов, ЕС, 31-32. Разрасна се сред младежите въздържателното движение. П. Илиев, ЛВ, 22.