ВЪЗДЪ̀ХВАМ

ВЪЗДЪ̀ХВАМ, -аш, несв.; въздъ̀хна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Въздишам веднъж. — Ето сега на, като чух да въздъхваш, стори ми се, че и други път съм чувала тая въздишка и тоя плач. Ст. Загорчинов, ДП, 161. Подхванаха [гъдуларите] стари хайдушки, трапезни и хороводни песни. Затропаха нетърпеливи млади крака под столовете, дълбоко въздъхнаха старите за някогашната младост, преминала в горчива робия и неравна борба с народните душмани... А. Каралийчев, С, 105. Оглеждам спътниците си.. Този, който вече от цял час се кани да заспи, на всеки две-три минути отваря очите си, въздъхва и пак ги затваря. Л. Александрова, ИЕЩ, 6-7. Тъжно щеш, майко, да гледаш / ти на туй хоро весело, / и като срещнеш погледа / на мойто либе хубаво, / дълбоко ще ми въздъхнат / две сърца мили за мене — / нейното майко, и твойто! Хр. Ботев, Съч., 1929, 6-7. ● Обр. Печално, печално / поклаща той [лесът] клони, / въздъхне, простене / и листи порони... Елин Плин, ПБ, 68. И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди. Хр. Смирненски, Съч. I, 38.

— Други (остар. и диал.) форми: воздъ̀хвам и воздѝхвам.

Списък на думите по буква