ВЪЗЕЛЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ЗЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал от възел1 (в 1, 2, 4 и 5 знач.). По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични и чисти, без нито едно възелче или погрешен бод. Д. Талев, ЖС, 39. Малко по-едра от него, тя

продължаваше да го оглежда. Лошите обуща, кални и с ямѝ, не особено чистата, разкривена яка на ризата и вратовръзката с грозно възелче. Ем. Станев, ИК III, 114. Пристегна възелчето на малката червена панделка, с която завързваше русата си и тъничка като миша опашка плитка. Ем. Коралов, ДП, 46. По-рано тези петаци отиваха за халва и за боза, но сега грижливо ги скътвах в едно възелче. Ал. Спасов, С, 115. Преди появата на видимите явления [на херпеса] на мястото се чувствува лек сърбеж, парене и болка,.. На тази основа се появява група малки възелчета, които в няколко часа се превръщат в мехурчета, изпълнени с водениста течност. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 51. Колко пъти върза и развърза/ възелчето с белите пари! П. Стефанов, Худ. С I, 337.