ВЪЗЖЕЛА̀ВАМ

ВЪЗЖЕЛА̀ВАМ, -аш, несв.; възжела̀я, -а̀еш, мин. св., възжела̀х, св., прех. Книж. 1. Силно пожелавам нещо. Аз Саломон, възжелах утехите на любовта. Н. Райнов, БЛ, 148. Като се научих за благолюбивия нрав на твоята душа,.., твърде много възжелах да видя твое преподобие .. и в същото време да получа голяма полза от нашето виждане. Ив. Вазов, Съч. XV, 38. Когато през Стрем мина пътешественик на име Сахран, деспот Звоница го угости богато, като разпитваше за другите земи. И щом научи, че съседният владетел .. е издигнал в своя престолен град триумфална арка, деспот Звоница силно възжела да види арка и в своята крепост. Й. Попов, БНО, 68. Минават покрай тебе грижни люде,/ тежат им клепките от сън и зной,/ и не един се спира, сам учуден, / и възжелава твоя чист покой. А. Разцветников, С, 154.

2. Обзема ме силно любовно влечение към някого, силно пожелавам някого. И колкото да я възжелаваха като жена, отдръпваха се, за да дири всеки своя прилика. Ст. Чилингиров, РК, 19. В съня на твоите шестнадесет години / душа те възжела и похити. П. К. Яворов, Съч. I, 128. възжелавам се, възжелая се I. Страд. от възжелавам. II. Взаим. от възжелавам във 2 знач. Би ли била готова да умре сама, ако тоя човек не я владееше всевластно, още преди да се въплъти в смесената кръв на двама довчера непознати, но възжелали се още от първия миг на своята неволна, непредполагана среща? Ст. Чилингиров, РК, 104. Дълго мълчаха те, боейки се да продумат, сякаш да не подплашат щастието и дълго слушаха разтупаните си гърди, тъй силно възжелали се и съединили се навеки. Ив. Кирилов, Съч. II, 164.

Списък на думите по буква