ВЪЗЖЪ̀ЛТ

ВЪЗЖЪ̀ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до жълт; слабожълт, жълтеникав. Срещу нея стоеше дълъг, мършав войник,.., с мургаво, възжълто лице и рязко изпъкнали скули. Д. Талев, ГЧ, 199. Тия коне бяха най-добрите ни приятели .. Муцуната потръпваше, горната бърна се извръщаше, разкривайки грамадни възжълти зъби. А. Христофоров, О, 14. Господин Тано имаше големи възморави клепачи, а госпожа Янка с възжълто измъчено лице мязаше на милосърдна сестра. Д. Вълев, З, 130.

Списък на думите по буква