ВЪЗЖЪЛТЕНИКАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗЖЪЛТЕНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до жълтеникав; слабожълтеникав. В сумрака трепна слаба червеникава светлина, която пущаше около себе си бледно възжълтеникаво сияние. Ст. Чилингиров, ХНН, 70. Нисичък, набит, с възжълтеникави мустаци от непрестанно пушене, той стоеше като стожер, забит здраво в земята. Кр. Григоров, Н, 137. Най-често той [каолинът] е бял или възжълтеникав, по-рядко светлокафяв до зеленикав. Г. Георгиев, П, 84.