ВЪЗЗЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗЗЕЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с цвят, близък до зелен; зеленикав. Върху матовото лице, с цвета на стар порцелан, изпъкваха светлите ѝ, въззелени очи. Те често меняха цвета си, сякаш отразяваха светлините и сенките на деня. Д. Спространов, С, 6. Същият сив правоъгълник върху червен фон ще ни се стори въззелен, върху жълт фон синкав и т. н. Псих. X кл, 40.

2. За плод — който е малко узрял, не съвсем узрял; неузреличък. Докарал някой въззелени дини за продан. Ив. Хаджийски, БДНН I, 154.