ВЪЗЗИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗЗЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Остар. Юрид. Прил. от въззив (във 2 знач.); апелативен, апелационен. Въззивно производство.
◊ Въззивна жалба. Остар. Юрид. Апелативна жалба. Подсъдимий има право да подаде въззивна жалба срещу неокончателната присъда по всичките предмети на делото, които ся отнасят до него. ВП, 128.