ВЪЗЗОВА̀ВАМ, -аш, несв.; въззова̀, ‑ѐш, мин. св. -а̀х, св., прех. Остар. Книж. Призовавам. И в родните поля, до днеска дето глухо / и мъртво е било, той робския народ / на битви въззова към слънце и живот. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 142. въззовавам се, въззова се страд.