ВЪЗКАЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗКА̀ЧВАМ,-аш, несв.; възкача̀, -ѝш, мин. св., -ѝх, св., прех. 1. Остар. и диал. С предл. на. Поставям, слагам някого или нещо на по-високо място; качвам, покачвам. И поведе я Даниел, далек от града, възкачи я на камила — и минаха през пустинята на запад. Н. Райнов, БЛ, 165. Блъскат се, ругаят и се бият, някои възкачили деца на рамената си. Ем. Станев, А, 187. Момъкът сколасал да възкачи момата на една круша, но не пристигнал да се възкачи и той. Вълците го нападнали. П. Р. Славейков, БП I, XII. Кога обиколиха три пъти, възкачиха Святослава на високо място. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 31.
2. Диал. Възсядам, яхвам (животно за езда). Най-напред ще си купя един хат.., па ще го възкача и ще направя една кушия из града. Д. Немиров, Б, 127. — Добрине, чадо едничко, / я си кончето изведи, /.. / пък си кончето възкачи, / по-силно конче посбутай. Ц. Церковски, Съч. II, 204. Ей че иде Турненче бошначе / и поиска вода да пие, / па улови мома за ръката, / та я на кон възкачи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 132.
3. Остар. и диал. Изкачвам. Стигнем ли стръмен път, пешком възкачвахме баира. Д. Казасов, ВП, 57.
4. Остар. и диал. Повишавам цената на нещо; въздигам, възвисявам, възвишавам. През Великден бръшнарите възкачили брашното. Ст. Младенов, БТР I, 381.
5. Остар. Увеличавам, повишавам броя на нещо, обикн. умишлено, с някаква цел; въздигам, възвисявам, възвишавам. Шафарик напр. .. в 1826 год. изкарваше българите не по-много от 600 000,.. Но на 1842 той ги възкачи до 3 милиона. Т. Шишков, ИБН, 28. И така сичката действующа турска войска, численността на която някои възкачваха до 600, 000 и даже 900, 000 души — никак не заминава числото 259, 000 души, с 340 топа. НБ, 1877, бр. 73, 283. Теодосий, като немал войски, за да ся опре на Руя,.. му ся задължил писмено да му плаща всяка година по триста и пятдесят литри злато, които после ще видим, че Атил искал да удвои, сиреч да ги възкачи на 700. Г. Кръстевич, ИБ, 228-229.
6. Прен. Остар. Издигам до по-висока степен на развитие;възвисявам, възвишавам, въздигам. Със същия дух, който ни направи да узнаем и да поддържим правата на човешката природа, ние възкачихме науките на най-високая степен, до която можеха да ги възкачат хората. И. Адженов, ВК (превод), 93. // Повишавам в по-горен чин; възвисявам, възвишавам. Толкози время да слугуваш ти, а пък царят да не тя възкачи на никакъв чин! Д. Войников, РК, 21. Докле бяше еще подофициер той, като нямаше надежда, че щат го възкачат, на два пъти моли лорда Кемдела,.., да го намести в служба на хазната. Й. Груев, СП (превод), 200. възкачвам се, възкача се страд.
ВЪЗКА̀ЧВАМ СЕ несв.; възкача̀ се, св., непрех. 1. Книж. С предл. на.Достигам до по-високо място чрез изкачване; качвам се, изкачвам се, покачвам се, възлизам. Късно след полунощ .. се възкачиха на самия връх Момин косичник, изкопаха гроб, в който положиха тялото на Руска и го покриха със зелени клони. Д. Ангелов, ЖС, 440. Когато се възкачи на хълма, на югозапад от селе Голинци, пред него се ширна ломската долина. Ем. Коралов, МВ, 13. А учителят Н. Марков каза да се възкачим на покрива на някоя къща и оттам по двама да вземаме плочи от покрива и да ги хвърляме върху турците. СбЦГМГ, 15. Аз са възкачих на възвишението, дето кралят ма посрещна твърде вежливо. Знан., 1875, бр. 14, 213. — Ди! до! извика Драгни на воловете, като се възкачи на колата. Ил. Блъсков, СК, 35.
2. Книж. Обикн. с предл. по. Движа се, вървя нагоре по стръмнина, стълба и под.; изкачвам се, възлизам. А към полунощ, с уморени коне, дружината се възкачваше вече по звучния плочник на Небет тепе, под тъмните еркери. Г. Стоев, З, 154. Възкачвам се по рътлината през високата росна трева, между младите акации, поимайки в гърдите си дъх от косено сено и се спирам на върха, отдето се гледа нашироко и надалеко. Ив. Вазов, Съч. XII, 3. Една сутрин по стръмната калдъръмена уличка се възкачваше непознат момък. Д. Марчевски, ДВ, 44. Не се мина един час и по скърцащите стъпала бързо и тежко се възкачиха хора. П. Михайлов, ПЗ, 11. Когато се прибра,
Орион беше се възкачил вече високо над южния хоризонт. А. Гуляшки, ЗВ, 263. Грозно и оглушително дрънчаха букаите на краката ми, дордето се възкача по стълбите. З. Стоянов, ЗБВ III, 7. // За път, пътека и под. — имам посока нагоре от по-ниско място към по-високо; възлизам. Тесният, прашен междуселски път се възкачваше в подножието на гол баир. Г. Караславов, ОХ II, 89. Пътят ни пресича река Тополница при село Душанци, а след това се възкачва по седловината Козница. Л. Мелнишки, ПП, 16. Пътят минаваше край Липов дол и плавно се снишаваше и възкачваше по брега. Ст. Даскалов, СЛ, 11.
3. Диал. С предл. на. Качвам се, покачвам се (на кон, магаре и др.). Вела е зевници улезна,/ извади скъпи дарове / и ги навънка изнесе,.., изведе конче ранено , намета дребни дарове / и се на конче възкачи,/ и си на двори излезна. Нар. пес., СбНУ XLIX, 323. Марко ги [ламите] па се възкачил на коня си. Нар. пес., СбНУ VII, 328.
4. Остар. и диал. Обикн. с предл. до или на. За цена, сума и под. — ставам по-висока, по-голяма; повишавам се, покачвам се, възвишавам се, възвисявам се. Цената на кукурузите ся възкачила изведнъж и излязла до три австрийски жълтици. С. Попов и др., ТБП, 22. Лекарство, което по ценоразписа струва не повече от 10 ст., същото написано на лекарска рецепта, цената му се възкачваше на 1.10 лева. Пряп., 1903, бр. 82, 1. А заплатите на всите селски учители захващат от 1000 гр. и ся възкачват до 3000 гр. на година. Ч, 1871, бр. 10, 306. Таз година храните ще намерят добра цена, защото от сега ся търсят във всяко място и цената им от ден на ден ся възкачва. Дун., 1866, бр. 76, 1.
5. Остар. Обикн. с предл. на. За брой на нещо — възлизам, наброявам. Редовните приходи на Ч-ще ся възкачват около 5000 гр. Ч, 1870, бр. 6, 173. Броят на всички волентири, които са преминали досега от Унгария в Сърбия, са възкачва на повече от 15 хил. души. НБ, 1876, бр. 10, 40. Нашето изнасяние, казва той [англичанинът], на памучни стоки и прежди за Росия са възкачва годишно на 717,940 лири стерлинги. НБ, 1877, бр. 73, 284. От Американския бой насам умножението на жителите в съединените държави е напреднало дотолкова, щото в 1860-тата година числото им беше тридесят и един милион,.., а сега ся е възкачило на 35, 500, 000 души. Дун., 1866, бр. 129, 2.
◊ Възкачвам / възкача на престола някого. Книж. Правя някого монарх. — Аз въоръжих против себе си духовенство, боляри, народ и всичко ще сломя само тебе да възкача на престола. Ив. Вазов, Съч. XX, 173. Наместо него [Телериг] българете възкачили на престола Кардама. ВИ, 118. Възкачвам се / възкача се на престола. Книж. Ставам монарх. Болярите взели страната на законния цар, а Борил бил свален от власт. На престола се възкачил Иван-Асен II. Ист. VII кл, 35.