ВЪЗКИПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗКЍПВАМ, -аш, несв.; възкѝпна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Индив. За силно чувство (обикн. яд, гняв и под.) — проявявам се изведнъж буйно, неудържимо;възкипявам. И колкото по-често повтаряше тая утеха пред самите уста на дъщеря си,.., толкова по-непреодолимо възкипваше в него желанието да отмъсти. — Ще измия, всичко ще измия, и ти пак ще ми бъдеш чиста... Ст. Чилингиров, ПЖ, 136. Сега възкипна ненавист в гърдите на майката и тя натърти с несдържан укор: — Добре сте я наредили. Не ви е срам!... — Па блъсна вратата и излезе вън. Ст. Чилингиров, РК, 171.