ВЪЗКИСЕЛЀЯ, -ѐеш, мин. св. възкиселя̀х, прич. мин. св. деят. възкиселя̀л, -а, -о, мн. възкиселѐли, св., непрех. Рядко. Добивам израз на неудоволствие, досада и под., ставам кисел. Отново възкиселя лицето му. Той погледна строго дъщеря си. В. Полянов, БВП, 58.