ВЪЗКИСЕЛИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗКЍСЕЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от възкисел (в 1 знач.); възкиселки. Водата беше студена и имаше малко възкиселичък щиплив вкус. Елин Пелин, ЯБЛ, 77. Беше слизала [катеричката] надолу из дъбовата гора, да ближе възкиселичкия клей на дъбовите дървета. Ем. Станев, ПЕГ, 100. Карастоянка е моята [ябълка], възкиселичка. Вашите киселеят ли или са от сладките?... Чудомир, Избр. пр, 86. Той забелязал, че част от газа се разтваря във водата и предизвиква мехурчета, а вкусът на водата става възкиселичък. НТМ, 1961, кн. 5, 30.