ВЪЗКЛИСАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗКЛЍСАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е много клисав, който е леко, малко клисав. Надвесиха се над тезгясите си и дикиджиите. Поставили в опънати мешинени престилки домашен хляб, чер и възклисав, те топяха големи залъци в блюдото от "сефертаслара" донесената им откъщи гозба. Ст. Чилингиров, ПЖ, 13.